
ДО
ГОСПОДИН ПЕТЪР СТОЯНОВ
ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ТУК
УВАЖАЕМИ Г-Н ПРЕЗИДЕНТ,
Изпълни се една година от избирането Ви на високия и отговорен пост президент на Република България. През това време Вие полагахте усилия да се издигне авторитета на обичната ни Родина пред лицето на света. това ни удовлетворява и като свещенослужители на родната ни Българска православна църква, и като граждани на Отечеството ни. Св. Синод е убеден, че и през следващите години Вие и ръководената от Вас президентска институция ще вложите мъдрост и дадените Ви от Бога дарования за единството на нацията и благопоспешение на българската държавност и христолюбивото ни войнство.
В своя благодатен живот, свети тайнства и богослужебни чинопоследования Църквата отправя моление за здравето и успеха на народа и крепост на доблестното ни войнство. От дълбока историческа древност са изворите на неделимо единство между Църква, народ и армия. Независимо от неблагоприятните обстоятелства, в които бе поставена светата ни Църква преди демократизацията на обществото ни, тя остана вярна в моленията си за народ и войнство.
Радостта на Църква и народ при възстановяване свещения акт - благословение на бойните знамена с осветените води на Великия Богоявленски водосвет бе чиста и преизобилна. Защото войнското знаме е символ на национална чест, единство, вдъхновение и залог за победоносно шествие в нашата историческа бъдащност.
Отмяната през настоящата година на този свещен акт умъчни народа и всички нас, които очаквахме с възторг великия празник на светото Богоявление. Изразените от Вас съображения, уважаеми господин Президент, не могат да оправдаят отменянето на един такъв дълбоко сакрален патриотичен акт. Основанията за Вашето решение е изключено да приемем. Словото Ви в Калофер на 6.01.1998 г., определено като най-острата Ви реч срещу Българската православна църква откакто сте поели президентския пост, съдържаше тежки обобщени обвинения към българските иерарси. Ако през робството български свещеници, архиереи и християни са страдали и загивали в турските зандани, не са малко и затваряните, пострадалите, изтезаваните, енижаваните, преследваните алхиереи, свещеници, монаси и християни, достойно защитавали вярата и църквата ни през годините на атеистическата комунистическа власт. По Божия милост като техни приемници и ние днес носим теготите на разкола и отстояваме каноническото единство на светата ни Църква. Със забраната да бъдат благословени бойните знамена и представителни армейски части на Богоявление повторихте акта на тоталитарния безбожен режим от 1946 година.
Църквата ни достатъчно изстрада своя трънлив път в близкото минало и не е почтено да се приписва на българското духовенство позора на група разколници. Споделяме с болка тягостната атмосфера на разкола. Това отпадане от единството действително е скандално, то е рана в църковния живот, вредоносно за нацията и духовния мир на народа. Разколът бе създаден с политически натиск. Дирекцията по вероизповеданията при Министерския съвет издаде акт + 92/1992 г. за създаване на ново църковно ръководство. Безотговорно се прие и разколническия тъй наречен Църковно-народен събор, проведен в столичния храм "Св. Параскева", както и неканоничното и неоправдано обявяване на низвергнатия бивш митрополит Пимен за "патриарх". Въпреки това Архиерейският събор във всички свои решения е посочвал път за преодоляване на разкола и възстановяване на единството. Труден е този път на възвръщане към каноничното единство, което изисква от отделилите се признание на погрешната стъпка, смирение и плодове на истинско дълбоко покаяние. И най-важното - към едната Църква възвръщане и свято пазене на апостолската приемственост, която в разкола е прекъсната и недействена.
Изхождайки от гореизложеното, Св. Синод настоятелно Ви моли, многоуважаеми господин Президент, да ни приемете с членовете на Св. Синод за по-обстойно изясняване на създадената твърде сложна и неблагоприятна за Църквата и обществото обстановка и намиране с Ваше съдействие канонични пътища за преодоляване на достопечалния разкол.
Молистваме Ви през настъпилата 1998 година Божието блатословение за крепко здраве и нови успехи във високото Ви служение.
С уважение,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СВ. СИНОД:
Негово Светейшество
+ МАКСИМ,
Патриарх Български и Митрополит Софийски
Членове:
+Ловчански митрополит Григорий
+Сливенски митрополит Йоаникий
+Старозагорски митрополит Панкратий
+Пловдивски митрополит Арсений
+Видински митрополит Дометиан
+Варнески и Преславски митрополит Кирил
+Американски и Австралийски митрополит Йосиф
+Западно Европейски митрополит Симеон
+Бивш Ню Йоркски митрополит и главен секретар на Светия Синод Геласий
+Великотърновски митрополит Григорий
+Доростолски и Червенски митрополит Неофит
+Неврокопски митрополит Натанаил
+Врачански митрополит Игнатий